Нашето семейство
Блог / Нашето семейство
нашето семеиство
Блог / Нашето семейство
Първата Коледа на нашето дете!
Годината е 2009, декември месец, а Миши е на седем месеца. Първата Коледа на нашето дете! Ще кажете още е малко и не разбира нищо – може би... но може и съвсем да не е така! Всеки ден сме заедно и той дейно участва във всичко, което прави мама! Стъпка първа – украсата! Вадя кашон с играчки и най-различни коледни украси! Детето е учудено – „Какво е това?! Какви са тези странни неща?!” Но аз търпеливо му разказвам кое какво е и защо се слага на елхата. О, елхата, „Дърво вкъщи?!” сигурно си мисли то, но мама му разказва приказка за коледната елха и дори и да не разбира, детето ме слуша в захлас, вперил е поглед в мен сякаш чувам от устата му: „Интересна история, мамо!” Всичко е готово, цялата къща е украсена – поставили сме и къщичката на малките джудженца, остават светлините! Включваме ги ... И в този миг започва Коледа... Лека въздишка се чува от столчето на детенце, обръщам се и виждам светлините отразени в очите му и разбирам, че от тази година нататък ще са истинските...
Блог / Нашето семейство
Денят на изписването
Денят на изписването ни от болницата беше чакан от всички с огромно нетърпение. Аз не се бях отделяла за повече от един ден от двамата ми любими мъже, таткото пък гореше от нетърпение да види дъщеричката, за която бленуваше през цялата ми бременност, а баткото искаше да гушка вече малката си сестричка :) Естествено, имаше вълнения покрай сбогуването с медицинския екип и очаквах, че това вълнение ще се предаде и на бебето и тя ще е доста неспокойна. Нищо подобно! Соня стоически изтърпя цялото събличане, обличане, обуване, кипрене, снимане и гушкане :) А в таксито на връщане от болницата разглеждаше будно и учудено всички и всичко !
Блог / Нашето семейство
семейство
Блог / Нашето семейство
kavo mislite da podarite na decata si za Nova godina
Блог / Нашето семейство
Най-важното за мен ...
Семейната среда и отношенията между близки и роднини, както и отношението към самото дете
Блог / Нашето семейство
Моето ангелче Габи
Блог / Нашето семейство
iskam vtoro dete
Neznam kakvo stava s mene .Imam dete na pochti cheteri godini a veche mislq za vtoro dete. Vseki mi kazva che sam luda che na tazi kriza dete ne se gleda , no az iskam i kolkoto i da se samorazubejdavam tolkova poveche iskam. Ponqkoga se zamislqm che sa pravi , no posle vednaga si kazvam zashto puk da ne . Ima mnogo neshta koito me spirat edno ot tqh e che supruga mi sashto ne iska se kazva che ima vreme e vreme ima no az iskam sega ne iskam decata mi da imat golqma razlika . No nikoi ne me razbira . Dori malkata i tq iska bebche . Moi priqtelki mi kazvat da go naviq ama aide naviite go de ne iska i ne iska rano bilo . Spored men jenata useshta koga e gotova da ima dete i koga ne ne e li taka?
Блог / Нашето семейство
iskam vtoro dete
Neznam kakvo stava s mene .Imam dete na pochti cheteri godini a veche mislq za vtoro dete. Vseki mi kazva che sam luda che na tazi kriza dete ne se gleda , no az iskam i kolkoto i da se samorazubejdavam tolkova poveche iskam. Ponqkoga se zamislqm che sa pravi , no posle vednaga si kazvam zashto puk da ne . Ima mnogo neshta koito me spirat edno ot tqh e che supruga mi sashto ne iska se kazva che ima vreme e vreme ima no az iskam sega ne iskam decata mi da imat golqma razlika . No nikoi ne me razbira . Dori malkata i tq iska bebche . Moi priqtelki mi kazvat da go naviq ama aide naviite go de ne iska i ne iska rano bilo . Spored men jenata useshta koga e gotova da ima dete i koga ne ne e li taka?
Блог / Нашето семейство
ПЪЛНА ЛУДНИЦА
Ето го денят Х - 22.10.2009. Цели девет месеца чаках този момент. Всъщност, незнаех точно какво чакам. Всички казваха, че ще ставам батко, и че на мама в коремчето има бебе. Гледах как на мама коремчето расте все повече и повече с всеки изминал ден, месец, и се чудех какво точно става там....Там имало бебе? Е добре де, защо не го виждам? Длъжен съм да проверя......Все повдигах блузата на мама, но така и не видях бебе...а корема расте ли, расте.... А аз целувах бебчо всеки ден и му казвах, че го обичкам, за да е спокоен там вътре.... Днес леля докторка извади бебето от корема на мама. Вече си имам малко братче- Кристиян. „То е мойто братче. Никой няма земе го.” Мама е в болницата, а аз все още не мога да осъзная какво става. Когато отидем да ги видим питам: Къде е бебето? То спинка сега, казва мама. А аз искам да го видя.... да го цункам...Девет месеца го целувах през корема на мама, сега искам целия да си го нацелувам и да му се радвам! Минаха цели пет...
Блог / Нашето семейство
изписване
на 07.02.2009г. бяхме изписъни от болницата за голямо щастие на всички и най-ваче на мен и детето. В къщи винаги е най- хубаво.
Блог / Нашето семейство
"Баба чати!"
"Баба чатииии!" - провиква се две годишната ми дъщеря, когато чуе звук от компютъра. Знае тя, че това е "бабата от компютъра", както й беше обяснил батко й , когато се видя "на живо" с баба си. Благодарна съм на технологиите, и особено на пряката връзка с картина и звук, която прави от километрите милиметри! Все пак, друго си е да виждам мама, тортата, която е приготвила за някой празник, дори да съм на самия празник, без реално да мърдам от собствения си хол. Мятаме си снимки, клипове, текстове за секунди... Пръстите ни пробягват по клавиатурата почти със скоростта на мисълта, която искаме да изразим... А като си помисли човек, че допреди две години нямах дори компютър, нито пък мама имаше... Развиваме нови умения. Особено бабите! За къде си, мила бабо, без компютър, уеб - камера и мобилен телефон?
Блог / Нашето семейство
Мисия свекървище
Мили дами какво бихте казали по въпроса за вечната война м/у снахи и свекърви???
Блог / Нашето семейство
Ето ни и нас! :)
Това сме аз и съпругът ми, ясно от кога е :)Тук вече се е появил и малкият човек
Блог / Нашето семейство
Татковци: когато бебето идва вкъщи
Раждането на бебето може да бъде емоционален и практичен катаклизъм за татковците, то ще донесе промени в техния живот, които не биха могли да се предвидят.От гледната точка на таткото ...Понякога, татковците усещат, че искат да бъдат по активни участници в грижите за бебето, отколкото са в действителност - дори понякога могат да се чувстват изолирани.Това може да Ви безпокои, ако вашата партньорка кърми. Новородените прекарват много време в хранене и това бихте могли да приемете като близост между тях двамата, от която вие не можете да бъдете част. Вашата партньорка може да изглежда по уверена в грижите за бебето, отколкото сте вие, и дори да проявява нервност, в случаите, когато вие сте с бебето.Вашето бебе ще може да разпознава вашето лице и глас много скоро. Вие можете да му се усмихвате още в първите няколко седмици от раждането му.Има много практични начини, чрез които вие можете да бъдете полезни и активни в ежедневната грижа за вашето бебе.Вие можете да: * Къпете вашето бебе, това е прекрасно време за игра, закачки и говорене. Превърнете това в практика и вие ще...
Блог / Нашето семейство
Ами това сме ние:)
НИЕ стана актуално към края на 2003. Тогава аз и той, преди да вземем решение, постепенно започнахме да споделяме плановете помежду си. През юни 2004 НИЕ стана официално понятие пред Бога, държавата и човеците:)В края на 2006 се случи онова, което ме привърза толкова силно към форумите и списанията - роди се Румен. Преди това почти нямах идея как се отглежда мъник, не бях сигурна, че мога да общувам с деца, не знаех почти нищо за кърменето и захранването. Дори бременността не ме промени особено. Е, да, няколко прочетени списания със статии, определяни ту като префърцунени, ту като нереалистични, ту като неинформативни... Но времето даваше както отговорите, така и въпросите. За повечето ситуации собствената ми интуиция ме съветваше безотказно правилно, в други случаи и аз се колебаех, грешах и не грешах, за да имам днес един чудесен почти тригодишен син, който е толкова прекрасен вероятно не само заради мен и баща си, но и въпреки нас... Днес самата аз пиша постове - ту префърцунени, ту нереалистични, ту неинформативни. Разбира се, не съм склонна да се съглася с това твърдение, но...
Блог / Нашето семейство
Помагат ли татковците?
Помагат ли татковците и до колко трябва да ги "въвличаме"? Още от първия ден на бременността, казвам всичко на таткото. Яла ли съм и какво ми се е дояждало, риткал ли е бебчо, хълцал ли е, лежала ли съм или ми се е разхождало.Трябва да идва и на всеки преглед с вас. Нашия татко дойде на един в Етрополе и на на два в София,но просто работата му беше такава, че не успя на другите. Но след всеки преглед ме питаше за всичко подробно.Когато се роди бебчо, като се прибрахме у дома, на следващия ден сутринта таткото смени памперса, правиха гимнастика и се миха. Знаеше всичко за него - кога яде, колко яде и какво, изходил ли се е, за коликите, знаеше какви капки и други медикаменти му се дават. И до ден днешен знае всичко за него. Може да го гледа сам. Хранят се, вярно, че се цапат повече, но :) , сменят се, води го да ходи, че прави опити, четят книжки, борят се, къпят се, мажат се с мляко, приспиват се, разхождат се с количката......
Блог / Нашето семейство
Татко на годината
Казвам се бебе Маги и съм от Айтос. Искам да ви разкажа за моя татко Димо. С мама сме неговите момичета. Той много ни обича и се грижи за нас. Когато съм била в коремчето на мама, тати се е страхувал да ме докосне. Но аз пък бях много щура, особено нощем и го ритах по гърба, през маминото коремче.Ами така де- да ми обърне внимание.Като отидохме в Сливен да ме родят, татко беше много притеснен и от притеснение вдигна високо кръвно, а когато ме видя за пръв път се радва като малко дете. И от тогава много си ме обича и глези. Все си ме гушка. Аз съм като брошка на татковото рамо, както казва нашата докторка, защото съм много мъничка, а тати е голям. Но пък как сладко ме прегръща и аз се затоплям и заспивам! Затова и не ме болеше толкова коремчето, когато другите бебета имаха колики, защото татковата ръка ме топлеше и успокояваше. А когато вечер не можех да заспя, пак той ме люшкаше и ми пееше заедно с диска. Е, не детските песнички, които пее...
Блог / Нашето семейство
Фантaзмът като основен критерий при избора на партньор
Това е една статия, която подготвих за електронното издание на списание "Розали".Ще се радвам ако споделите мнението си по въпроса тук, или пък в дискусията към статията.http://intimno.rozali.com/lubov/p10558.html Приятно четене.В.Стоилов
Блог / Нашето семейство
ще я карам по-спокойно
Семейството попринцип е показателен фактор за развитието и психиката на едно дете.Това е така защото през цялото време то е обкражено от своите мама,тате,баба,луля....Останала съм с впечатлението, чe при дадени ситуации така се онасяме в ролите си на родители, че забравяме макар и за момент колко важно е да даваме тласък на децата си с повече любов и поткрепа отколкото с писаци и крясаци! С желанието си децата ни да бъдат по-добри от колкото са , забравяме,че психиката им е крехка и податлива на критики! Затова аз съм решила да я карам спокойно можеби и малко небрежно ....То вкрайна сметка каквото и да правим сичко зависи единствено от тях си.